Готова ли е Гърция да се изправи на крака?
В края на лятото в еволюцията на Европа ще настъпи значимо събитие. Гърция, която е главният провинен за отминалата фискална и икономическа безнаказаност в Европа, ще излезе публично от последната си избавителна стратегия. Точно както рецесията на еврозоната стартира в Гърция преди осем години, по този начин и ще завърши публично отново на същото място.
Но дали в действителност това ще се случи, пита Николаос Карамузис, ръководител на Eurobank и Hellenic Bank Association, за Wall Street Journal. Докато Гърция се готви през август да остави зад себе си съвсем десетилетие на формален финансов контрол, който пристигна за сметка на голяма обществена и икономическа цена, дебатите в Атина, Брюксел, Франкфурт и Вашингтон са фокусирани на деня по-късно. Икономическото положение на Гърция се усъвършенства трагично, до момента в който съвсем 10 години ползва промени, желани от кредиторите. Растежът се завърна, първичният бюджет на държавното управление е в остатък, а настоящата сметка е общо взето уравновесена. Международната конкурентоспособност също набъбна доста, кредитните рейтинги се подвигат. Както износът, по този начин и задграничните вложения са във напредък през последните две години, а равнището на безработица последователно понижава.
Основният въпрос е дали Гърция е подготвена да застане на крайници. Дали политическите водачи научиха уроците си от трагичния опит през последните осем години?
Не всички са толкоз уверени в това. Някои заинтригувани страни, обезпокоени за преходния интервал, желаят страната да разполага с някакъв тип публична защитна кредитна линия за незабавни обстановки или най-малко желаят да подсигуряват, че държавното управление е натрупало задоволително парични буфери – евентуално към 20 милиарда евро – ако Гърция не може да се финансира от пазарите. Нова публична стратегия обаче, която да включва защитна кредитна линия, може да бъде възприета от пазарите като сигнал, че Атина не може да поддържа реда си.
Истинското предизвикателство за Гърция е по какъв начин да поддържа възхода на стопанската система си, до момента в който в това време укрепва политическото доверие и увереността на пазарите. Само резистентен напредък, промени, среда, удобна към пазара и бизнеса, както и запазване на фискалната непоклатимост могат да реализират това. И единствено неконвенционални политики в гонене на тези цели могат да впечатлят пазарите. Този метод би трябвало да включва стратегия за развиване на обществените земи, всеобщи приватизации, радикална промяна на обществената администрация, привлекателна рамка за задгранични вложения и данъчна и пенсионна промяна в поддръжка на растежа. Проточено излизане от последната избавителна стратегия, което би уязвило доверието, единствено рискува да ускори безпокойството.
Ходовете, които ще бъдат осъществени от в този момент до края на програмата през август, ще дефинират дали Гърция може в действителност да я напусне безпроблемно. Първата стъпка е да се сътвори благонадежден и подобаващ за бизнеса проект за народен напредък и промяна, основана на необятен обществен и политически консенсус. Целта би трябвало да бъде стабилно възобновяване на частните вложения, които се сринаха по време на рецесията, а проектът би трябвало да предложи обстоен график и лист с цели.
Гръцките банки би трябвало да са подготвени и да уверят недвусмислено вложителите, че финансовата система е постоянна. Тази пролет гръцките банки ще преминат през нови стрес проби, до момента в който приложат и новите интернационалните правила за банковото счетоводство IFRS9. Гърция не може да продължи напред, до момента в който има подозрения за финансовата мощ на банките ѝ.
За да понижат в допълнение пазарната неустановеност, формалните кредитори на Гърция ще би трябвало да вземат решение по преструктурирането на гръцкия обществен дълг, и то не по-късно от първата половина на 2018 година според по-ранните задължения. Финална договорка по дълга би трябвало да подсигурява жизнеспособността на пазарните условия, до момента в който в това време извършва отговорностите за облекчение на дълга.
През идващите шест месеца, до момента в който избавителната стратегия публично завърши, Международният валутен фонд (МВФ) би трябвало да остане зает с нея. Пазарите ще би трябвало да видят, че МВФ е склонен както с преструктурирането на обществения дълг, по този начин и с платежоспособността на банковата система след стрес тестванията. Негативна позиция може да заплаши излизането.
Освен това гръцкото държавно управление под ръководството на партията СИРИЗА и главната опозиционна партия – Нова народна власт, би трябвало да удостовери уговорката си да извърши фискалните цели: годишни бюджетни остатъци, без обслужването на дълга, в размер на 3,5% от брутния вътрешен артикул всяка година до 2022 година Всяко разискване за поправяне на тази цел или смяна на фискалния микс би трябвало да бъде отсрочено, до момента в който доверието в пазара не бъде изцяло възобновено. Подобни първоначални остатъци са в действителност несъразмерни и рецесионни, само че при сегашните условия изгодите от повишение на фискалната надеждност на страната натежава над разноските.
Не на последно място, Гърция би трябвало да отстрани напълно финансовия надзор, и то не по-късно от август 2018 година Това ще бъде мощен сигнал за доверие в вероятностите пред страната и в политическите ѝ начинания, до момента в който в това време евентуално ще докара до повишение на кредитния ѝ рейтинг.
Оптималната тактика на Гърция е всички заинтригувани страни да работят дружно през идващите няколко месеца, с цел да осъществят чисто и стабилно излизане и завръщане към икономическата и обществена нормалност. Последните усъвършенствания на стопанската система може да отпаднат доста бързо при неотговорни политики. Доверието е нежно и би трябвало да бъде засилено.
По публикацията работиха: Виктория Тошкова, редактор Елена Илиева
Но дали в действителност това ще се случи, пита Николаос Карамузис, ръководител на Eurobank и Hellenic Bank Association, за Wall Street Journal. Докато Гърция се готви през август да остави зад себе си съвсем десетилетие на формален финансов контрол, който пристигна за сметка на голяма обществена и икономическа цена, дебатите в Атина, Брюксел, Франкфурт и Вашингтон са фокусирани на деня по-късно. Икономическото положение на Гърция се усъвършенства трагично, до момента в който съвсем 10 години ползва промени, желани от кредиторите. Растежът се завърна, първичният бюджет на държавното управление е в остатък, а настоящата сметка е общо взето уравновесена. Международната конкурентоспособност също набъбна доста, кредитните рейтинги се подвигат. Както износът, по този начин и задграничните вложения са във напредък през последните две години, а равнището на безработица последователно понижава.
Основният въпрос е дали Гърция е подготвена да застане на крайници. Дали политическите водачи научиха уроците си от трагичния опит през последните осем години?
Не всички са толкоз уверени в това. Някои заинтригувани страни, обезпокоени за преходния интервал, желаят страната да разполага с някакъв тип публична защитна кредитна линия за незабавни обстановки или най-малко желаят да подсигуряват, че държавното управление е натрупало задоволително парични буфери – евентуално към 20 милиарда евро – ако Гърция не може да се финансира от пазарите. Нова публична стратегия обаче, която да включва защитна кредитна линия, може да бъде възприета от пазарите като сигнал, че Атина не може да поддържа реда си.
Истинското предизвикателство за Гърция е по какъв начин да поддържа възхода на стопанската система си, до момента в който в това време укрепва политическото доверие и увереността на пазарите. Само резистентен напредък, промени, среда, удобна към пазара и бизнеса, както и запазване на фискалната непоклатимост могат да реализират това. И единствено неконвенционални политики в гонене на тези цели могат да впечатлят пазарите. Този метод би трябвало да включва стратегия за развиване на обществените земи, всеобщи приватизации, радикална промяна на обществената администрация, привлекателна рамка за задгранични вложения и данъчна и пенсионна промяна в поддръжка на растежа. Проточено излизане от последната избавителна стратегия, което би уязвило доверието, единствено рискува да ускори безпокойството.
Ходовете, които ще бъдат осъществени от в този момент до края на програмата през август, ще дефинират дали Гърция може в действителност да я напусне безпроблемно. Първата стъпка е да се сътвори благонадежден и подобаващ за бизнеса проект за народен напредък и промяна, основана на необятен обществен и политически консенсус. Целта би трябвало да бъде стабилно възобновяване на частните вложения, които се сринаха по време на рецесията, а проектът би трябвало да предложи обстоен график и лист с цели.
Гръцките банки би трябвало да са подготвени и да уверят недвусмислено вложителите, че финансовата система е постоянна. Тази пролет гръцките банки ще преминат през нови стрес проби, до момента в който приложат и новите интернационалните правила за банковото счетоводство IFRS9. Гърция не може да продължи напред, до момента в който има подозрения за финансовата мощ на банките ѝ.
За да понижат в допълнение пазарната неустановеност, формалните кредитори на Гърция ще би трябвало да вземат решение по преструктурирането на гръцкия обществен дълг, и то не по-късно от първата половина на 2018 година според по-ранните задължения. Финална договорка по дълга би трябвало да подсигурява жизнеспособността на пазарните условия, до момента в който в това време извършва отговорностите за облекчение на дълга.
През идващите шест месеца, до момента в който избавителната стратегия публично завърши, Международният валутен фонд (МВФ) би трябвало да остане зает с нея. Пазарите ще би трябвало да видят, че МВФ е склонен както с преструктурирането на обществения дълг, по този начин и с платежоспособността на банковата система след стрес тестванията. Негативна позиция може да заплаши излизането.
Освен това гръцкото държавно управление под ръководството на партията СИРИЗА и главната опозиционна партия – Нова народна власт, би трябвало да удостовери уговорката си да извърши фискалните цели: годишни бюджетни остатъци, без обслужването на дълга, в размер на 3,5% от брутния вътрешен артикул всяка година до 2022 година Всяко разискване за поправяне на тази цел или смяна на фискалния микс би трябвало да бъде отсрочено, до момента в който доверието в пазара не бъде изцяло възобновено. Подобни първоначални остатъци са в действителност несъразмерни и рецесионни, само че при сегашните условия изгодите от повишение на фискалната надеждност на страната натежава над разноските.
Не на последно място, Гърция би трябвало да отстрани напълно финансовия надзор, и то не по-късно от август 2018 година Това ще бъде мощен сигнал за доверие в вероятностите пред страната и в политическите ѝ начинания, до момента в който в това време евентуално ще докара до повишение на кредитния ѝ рейтинг.
Оптималната тактика на Гърция е всички заинтригувани страни да работят дружно през идващите няколко месеца, с цел да осъществят чисто и стабилно излизане и завръщане към икономическата и обществена нормалност. Последните усъвършенствания на стопанската система може да отпаднат доста бързо при неотговорни политики. Доверието е нежно и би трябвало да бъде засилено.
По публикацията работиха: Виктория Тошкова, редактор Елена Илиева
Източник: klassa.bg
КОМЕНТАРИ